Самотата те обгръща
Отново си сама в тъмнината на нощта.Забиваш жадни нокти във плътта.Жадуваш пламък, но изгаряш в самота.Търсиш пак ръцете ми и нежността.
Лежиш сега, обвита в тъмнина.Очакваш мен и мойта топлина...Разкъсваш влажни мисли в тишина.Търсиш моя дъх, но срещаш празнина.
Сълзиш над прашни снимки - спомени таят...Тъга и ярост те обгръщат,нежни звуци въображаемо звънят,мислите за мене връщат...
Прегръщаш цигарения дим,очертаващ моя силует.Отново спомен незабравимпронизва туй сърце от лед,
Но мен ме няма и не ще се върна,няма ме пак да те прегърна,няма ме душата ти да преобърна,няма ме любовта ни да възвърна...
Лежиш сега, обвита в тъмнина.Очакваш мен и мойта топлина...Разкъсваш влажни мисли в тишина.Търсиш моя дъх, но срещаш празнина.
Сълзиш над прашни снимки - спомени таят...Тъга и ярост те обгръщат,нежни звуци въображаемо звънят,мислите за мене връщат...
Прегръщаш цигарения дим,очертаващ моя силует.Отново спомен незабравимпронизва туй сърце от лед,
Но мен ме няма и не ще се върна,няма ме пак да те прегърна,няма ме душата ти да преобърна,няма ме любовта ни да възвърна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арам Вартанян Всички права запазени
