25 февр. 2018 г., 22:24

Самотен

469 1 7

Самотен той на масата седеше...

И тъжно гледаше навън

тъмно бе и дъжд валеше

И в самотното сърце, душата

му гореше.

 

Бе тъмна нощ не само във домът му

Бе тъжно и във дън земя... таз дето

до болка стържеше душата

и държеше много той да скрие от света.

 

По прозорецът сълзи се стичат

Там нейде мълния небето разчерта

в тъмата сияние проблясва упорито

И разкри лика на тъжната душа!

 

Самотен той на масата седеше

сълзи в очите му видях

знаех че сърцето го болеше

Не за него а за нас!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не знам ...дано ни прескочи!Но не знам!Благодаря Приятелю радвам се че сподели!
  • Тъжно и болно.Дали заслужаваме неговата болка?
  • Благодаря Веси радвам се че сподели мила!До нови!
  • Много силен стих, Ачо! Възхитена съм!
  • Благодаря момичета за топлите коментари!Спорна нова седмица ви желая!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...