aap (Ангел)
916 3691
25.02.2018 г., 22:24 ч.

Самотен 

  Поезия
280 1 7

Самотен той на масата седеше...

И тъжно гледаше навън

тъмно бе и дъжд валеше

И в самотното сърце, душата

му гореше.

 

Бе тъмна нощ не само във домът му

Бе тъжно и във дън земя... таз дето

до болка стържеше душата

и държеше много той да скрие от света.

 

По прозорецът сълзи се стичат

Там нейде мълния небето разчерта

в тъмата сияние проблясва упорито

И разкри лика на тъжната душа!

 

Самотен той на масата седеше

сълзи в очите му видях

знаех че сърцето го болеше

Не за него а за нас!

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??