10 февр. 2008 г., 20:50

Самотен въпрос

1.2K 0 3
Дали се смених?!
- Сега в това е въпросът,
който ме мъчи,
а покоят не спира.

Продължавам напред,
мисълта е различна...
Прегръщам я нежно,
а очите всезрящи
се правят, че виждат.

Дали е така?!
- Аз искам да питам,
по пътя напред убеден тананикам.
Мисълта е различна.
Не спирам да викам...
но към кой да провикна,
кого да попитам?!
- За всичките мисли,
за покоя неспирен.
Продължавам, опитвам,
но сънят е немирен.

И тъй, когато със нещо се сблъскаш,
устремен и в лудост към него препускаш,
не разбирам какво е, не мисли, че го виждаш,
през глава в надежди отново се впускаш.

Не знаеш!
Не спирай силен да бъдеш!
Погледни ме!
Пътят тука не свършва.
Опитай! И слей се със нея.
Отпий от утробата!
Която те прави различен
        и силен да бъдеш.
Понеси товара и скрий своето щастие
на място,
        което във нужда ще имаш.
Престани да говориш!
Престани да се взираш!
Различен си!
Защо ме запитваш?
Не разбирам!
Продължаваш да тичаш
              след всичко...
Погледни се!
Избери си един!
Сега го вземи и ще видиш
              всичко това,
за което ме питаш.
Чуй ме!
Престани да ме гледаш...

                LIKADEVONEN (14.12.2007y. 01:13h. )

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Деведжиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато ви отговаря философ , вие преставате да разбирате за какво сте го питали.
  • Ами благодаря много! За мен е истинско щастие, че намерих сайт в който мога да публикувам творбите си, наистина благодаря Ви много.
  • !!!Много хубав стих!Хареса ми!Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...