LIKADEVONEN (Илия Деведжиев)
31 24
10.02.2008 г., 20:50 ч.

Самотен въпрос 

  Поезия » Философска
937 0 3
Дали се смених?!
- Сега в това е въпросът,
който ме мъчи,
а покоят не спира.

Продължавам напред,
мисълта е различна...
Прегръщам я нежно,
а очите всезрящи
се правят, че виждат.

Дали е така?!
- Аз искам да питам,
по пътя напред убеден тананикам.
Мисълта е различна.
Не спирам да викам...
но към кой да провикна,
кого да попитам?!
- За всичките мисли,
за покоя неспирен.
Продължавам, опитвам,
но сънят е немирен.

И тъй, когато със нещо се сблъскаш,
устремен и в лудост към него препускаш,
не разбирам какво е, не мисли, че го виждаш,
през глава в надежди отново се впускаш.

Не знаеш!
Не спирай силен да бъдеш!
Погледни ме!
Пътят тука не свършва.
Опитай! И слей се със нея.
Отпий от утробата!
Която те прави различен
        и силен да бъдеш.
Понеси товара и скрий своето щастие
на място,
        което във нужда ще имаш.
Престани да говориш!
Престани да се взираш!
Различен си!
Защо ме запитваш?
Не разбирам!
Продължаваш да тичаш
              след всичко...
Погледни се!
Избери си един!
Сега го вземи и ще видиш
              всичко това,
за което ме питаш.
Чуй ме!
Престани да ме гледаш...

                LIKADEVONEN (14.12.2007y. 01:13h. )

© Илия Деведжиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато ви отговаря философ , вие преставате да разбирате за какво сте го питали.
  • Ами благодаря много! За мен е истинско щастие, че намерих сайт в който мога да публикувам творбите си, наистина благодаря Ви много.
  • !!!Много хубав стих!Хареса ми!Поздрав!
Предложения
: ??:??