Feb 10, 2008, 8:50 PM

Самотен въпрос

1.2K 0 3
Дали се смених?!
- Сега в това е въпросът,
който ме мъчи,
а покоят не спира.

Продължавам напред,
мисълта е различна...
Прегръщам я нежно,
а очите всезрящи
се правят, че виждат.

Дали е така?!
- Аз искам да питам,
по пътя напред убеден тананикам.
Мисълта е различна.
Не спирам да викам...
но към кой да провикна,
кого да попитам?!
- За всичките мисли,
за покоя неспирен.
Продължавам, опитвам,
но сънят е немирен.

И тъй, когато със нещо се сблъскаш,
устремен и в лудост към него препускаш,
не разбирам какво е, не мисли, че го виждаш,
през глава в надежди отново се впускаш.

Не знаеш!
Не спирай силен да бъдеш!
Погледни ме!
Пътят тука не свършва.
Опитай! И слей се със нея.
Отпий от утробата!
Която те прави различен
        и силен да бъдеш.
Понеси товара и скрий своето щастие
на място,
        което във нужда ще имаш.
Престани да говориш!
Престани да се взираш!
Различен си!
Защо ме запитваш?
Не разбирам!
Продължаваш да тичаш
              след всичко...
Погледни се!
Избери си един!
Сега го вземи и ще видиш
              всичко това,
за което ме питаш.
Чуй ме!
Престани да ме гледаш...

                LIKADEVONEN (14.12.2007y. 01:13h. )

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Деведжиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато ви отговаря философ , вие преставате да разбирате за какво сте го питали.
  • Ами благодаря много! За мен е истинско щастие, че намерих сайт в който мога да публикувам творбите си, наистина благодаря Ви много.
  • !!!Много хубав стих!Хареса ми!Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...