nikita_ekberg (Никита)
2 0
25 февр. 2008 г., 07:22

Самотна 

  Поэзия
539 0 2

В ума преминава сянка бледа.

Това бе май мойта душа.

Загубила пътя - отчаяно гледа,

търси утеха - самотна жена.

 

Вижадам, във мъка се дави,

да и помогна не съм и способна.

Умът ми на палач май се прави.

Душата ми остана бездомна.

 

Живот неизживян, заради думи неизказани.

Пуста стая - самотен свят.

Чувства като роби оковани,

съсстарява се духът тъй млад.

 

© Никита Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??