25.02.2008 г., 7:22 ч.

Самотна 

  Поезия
530 0 2

В ума преминава сянка бледа.

Това бе май мойта душа.

Загубила пътя - отчаяно гледа,

търси утеха - самотна жена.

 

Вижадам, във мъка се дави,

да и помогна не съм и способна.

Умът ми на палач май се прави.

Душата ми остана бездомна.

 

Живот неизживян, заради думи неизказани.

Пуста стая - самотен свят.

Чувства като роби оковани,

съсстарява се духът тъй млад.

 

© Никита Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??