Самотна
В ума преминава сянка бледа.
Това бе май мойта душа.
Загубила пътя - отчаяно гледа,
търси утеха - самотна жена.
Вижадам, във мъка се дави,
да и помогна не съм и способна.
Умът ми на палач май се прави.
Душата ми остана бездомна.
Живот неизживян, заради думи неизказани.
Пуста стая - самотен свят.
Чувства като роби оковани,
съсстарява се духът тъй млад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никита Всички права запазени
