В ума преминава сянка бледа.
Това бе май мойта душа.
Загубила пътя - отчаяно гледа,
търси утеха - самотна жена.
Вижадам, във мъка се дави,
да и помогна не съм и способна.
Умът ми на палач май се прави.
Душата ми остана бездомна.
Живот неизживян, заради думи неизказани.
Пуста стая - самотен свят.
Чувства като роби оковани,
съсстарява се духът тъй млад.
© Никита All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
