18 июн. 2009 г., 20:01

Самотна нощ

737 0 2

Самотна нощ

 

Кристална чаша с вино

беше пълна през нощта.

Бляскави кристали ситно

бистрят лятна топлина.

 

Студено, мраморно око

беше пълно със мастило.

Тръпки, тъй неразгадано

бистрят лятното мъртвило.

 

Нежни листове хартия

бяха пълни с точка и черти.

Страсти, тъй неизживени

бистрят летните горещини.

 

А луната тихо сияе -

тъжен стон на безкрай.

Утрото с нея  играе:

Хайде, Луно...

                          ...още малко сияй !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...