Самотна нощ

Jun 18, 2009, 8:01 PM

Poetry

497 0 2

Самотна нощ

Кристална чаша с вино

беше пълна през нощта.

Бляскави кристали ситно

бистрят лятна топлина.

Студено, мраморно око

беше пълно със мастило.

Тръпки, тъй неразгадано

бистрят лятното мъртвило.

Нежни листове хартия

бяха пълни с точка и черти.

Страсти, тъй неизживени

бистрят летните горещини.

А луната тихо сияе -

тъжен стон на безкрай.

Утрото с нея играе:

Хайде, Луно...

...още малко сияй !

Please sign in with your account so you can comment and vote.