Jun 18, 2009, 8:01 PM

Самотна нощ

  Poetry
735 0 2

Самотна нощ

 

Кристална чаша с вино

беше пълна през нощта.

Бляскави кристали ситно

бистрят лятна топлина.

 

Студено, мраморно око

беше пълно със мастило.

Тръпки, тъй неразгадано

бистрят лятното мъртвило.

 

Нежни листове хартия

бяха пълни с точка и черти.

Страсти, тъй неизживени

бистрят летните горещини.

 

А луната тихо сияе -

тъжен стон на безкрай.

Утрото с нея  играе:

Хайде, Луно...

                          ...още малко сияй !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...