Самотна нощ

18 jun 2009, 20:01

Poesía

499 0 2

Самотна нощ

Кристална чаша с вино

беше пълна през нощта.

Бляскави кристали ситно

бистрят лятна топлина.

Студено, мраморно око

беше пълно със мастило.

Тръпки, тъй неразгадано

бистрят лятното мъртвило.

Нежни листове хартия

бяха пълни с точка и черти.

Страсти, тъй неизживени

бистрят летните горещини.

А луната тихо сияе -

тъжен стон на безкрай.

Утрото с нея играе:

Хайде, Луно...

...още малко сияй !

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.