Самотна нощ
736
0
2
Самотна нощ
Кристална чаша с вино
беше пълна през нощта.
Бляскави кристали ситно
бистрят лятна топлина.
Студено, мраморно око
беше пълно със мастило.
Тръпки, тъй неразгадано
бистрят лятното мъртвило.
Нежни листове хартия
бяха пълни с точка и черти.
Страсти, тъй неизживени
бистрят летните горещини.
А луната тихо сияе -
тъжен стон на безкрай.
Утрото с нея играе:
Хайде, Луно...
...още малко сияй !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Ангелов Всички права запазени
