9 мар. 2011 г., 21:58

Самотни часове

757 0 5

 

 

                                              САМОТНИ ЧАСОВЕ

 

                                      Този месец дъжд и сняг  вали…

                                      Заедно навън са пролетта и зимата,

                                       която  трябва пак да си върви…

                                      Аз със самотата и мига сте тримата.

                                      Самотата – изповед за дни, които са  били.

                                      Мигът е лъжец, но иска  да съм  искрена.

                                      Той ме пази от обърканите ми мечти.

                                      А питам ли  живота - кое е тук истина,

                                      гръм цепи въздуха и всичко трещи.

                                      Мъглата се оттегля на деня в ъгъла.

                                      Сън ли е  светът, пълен с лъжи?

                                      Колко сложно мислим ние понякога…

                                      Много преживелият  чака - дори

                                      самотата, вярна приятелка - всякога.

 

                                                         Wali /Виолета Томова/

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С поздрави, когато го четох не бях самотна!
  • Докосващ сърцето, силно въздействащ
    елегичен стих! Казват, че човек
    винаги е сам, а всички останали
    около него, са само статисти...
    И все пак без приятели, животът
    губи смисъл. Пожелавам и на
    тъжната лирическа, и на прекрасната
    поетеса верни приятели и много
    щастливи усмивки занапред!
    ПОЗДРАВИ!!! БЪДИ!!!
  • "Мъглата се оттегля на деня в ъгъла.
    Сън ли е светът, пълен с лъжи?
    Колко сложно мислим ние понякога…"
    Прегръщам твоите самотни часове... Сърдечни поздрави!
  • Понякога ни е нужна самотата,но само понякога...Поздрав Вили и много топлина и стига самота!!!
  • харесах много

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...