Mar 9, 2011, 9:58 PM

Самотни часове

753 0 5

 

 

                                              САМОТНИ ЧАСОВЕ

 

                                      Този месец дъжд и сняг  вали…

                                      Заедно навън са пролетта и зимата,

                                       която  трябва пак да си върви…

                                      Аз със самотата и мига сте тримата.

                                      Самотата – изповед за дни, които са  били.

                                      Мигът е лъжец, но иска  да съм  искрена.

                                      Той ме пази от обърканите ми мечти.

                                      А питам ли  живота - кое е тук истина,

                                      гръм цепи въздуха и всичко трещи.

                                      Мъглата се оттегля на деня в ъгъла.

                                      Сън ли е  светът, пълен с лъжи?

                                      Колко сложно мислим ние понякога…

                                      Много преживелият  чака - дори

                                      самотата, вярна приятелка - всякога.

 

                                                         Wali /Виолета Томова/

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • С поздрави, когато го четох не бях самотна!
  • Докосващ сърцето, силно въздействащ
    елегичен стих! Казват, че човек
    винаги е сам, а всички останали
    около него, са само статисти...
    И все пак без приятели, животът
    губи смисъл. Пожелавам и на
    тъжната лирическа, и на прекрасната
    поетеса верни приятели и много
    щастливи усмивки занапред!
    ПОЗДРАВИ!!! БЪДИ!!!
  • "Мъглата се оттегля на деня в ъгъла.
    Сън ли е светът, пълен с лъжи?
    Колко сложно мислим ние понякога…"
    Прегръщам твоите самотни часове... Сърдечни поздрави!
  • Понякога ни е нужна самотата,но само понякога...Поздрав Вили и много топлина и стига самота!!!
  • харесах много

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...