Самотни часове
САМОТНИ ЧАСОВЕ
Този месец дъжд и сняг вали…
Заедно навън са пролетта и зимата,
която трябва пак да си върви…
Аз със самотата и мига сте тримата.
Самотата – изповед за дни, които са били.
Мигът е лъжец, но иска да съм искрена.
Той ме пази от обърканите ми мечти.
А питам ли живота - кое е тук истина,
гръм цепи въздуха и всичко трещи.
Мъглата се оттегля на деня в ъгъла.
Сън ли е светът, пълен с лъжи?
Колко сложно мислим ние понякога…
Много преживелият чака - дори
самотата, вярна приятелка - всякога.
Wali /Виолета Томова/
© Виолета Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
С поздрави, когато го четох не бях самотна!
-
Докосващ сърцето, силно въздействащ
елегичен стих! Казват, че човек
винаги е сам, а всички останали
около него, са само статисти...
И все пак без приятели, животът
губи смисъл. Пожелавам и на
тъжната лирическа, и на прекрасната
поетеса верни приятели и много
щастливи усмивки занапред!
ПОЗДРАВИ!!! БЪДИ!!! -
"Мъглата се оттегля на деня в ъгъла.
Сън ли е светът, пълен с лъжи?
Колко сложно мислим ние понякога…"
Прегръщам твоите самотни часове... Сърдечни поздрави! -
Понякога ни е нужна самотата,но само понякога...Поздрав Вили и много топлина и стига самота!!!
-
харесах много
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
