9.03.2011 г., 21:58 ч.

Самотни часове 

  Поезия » Философска
667 0 5
САМОТНИ ЧАСОВЕ
Този месец дъжд и сняг вали…
Заедно навън са пролетта и зимата,
която трябва пак да си върви…
Аз със самотата и мига сте тримата.
Самотата – изповед за дни, които са били.
Мигът е лъжец, но иска да съм искрена.
Той ме пази от обърканите ми мечти.
А питам ли живота - кое е тук истина,
гръм цепи въздуха и всичко трещи.
Мъглата се оттегля на деня в ъгъла.
Сън ли е светът, пълен с лъжи? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Предложения
: ??:??