Самотни нощи
Самотни нощи
Има нощи, в които
искал съм да вия на открито.
Зов към луната да отправя,
зов за женска ласка и омая.
Невидими за мен ухания
звучат в нощта като стенания.
Липсата усилват неуморно,
спомените връщат те повторно.
Има нощи безпокойни,
изпълнени от сънища непристойни.
Часовете губят мяра,
желанията искам да предваря.
Аз моля се зова ми да се чуе,
да пробуди в теб страстта.
Любовна ласка платното да издуе,
щастливи да се отдадеме на сластта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены
