Самотни нощи
Самотни нощи
Има нощи, в които
искал съм да вия на открито.
Зов към луната да отправя,
зов за женска ласка и омая.
Невидими за мен ухания
звучат в нощта като стенания.
Липсата усилват неуморно,
спомените връщат те повторно.
Има нощи безпокойни,
изпълнени от сънища непристойни.
Часовете губят мяра,
желанията искам да предваря.
Аз моля се зова ми да се чуе,
да пробуди в теб страстта.
Любовна ласка платното да издуе,
щастливи да се отдадеме на сластта.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
