12 нояб. 2004 г., 13:18

Самотник

2K 0 4

Един човек навън се скита

със стара шапка на глава.

Погледа надолу вперил,

търсещ сякаш доброта.

 

Явно всичко е заблуда,

не търси нищо тоз човек.

Отдавна всичко е загубил –

и вяра, и надежда, и последен лев.

 

Човекът явно е самотен,

това по всичко си личи.

Той търси явно само някой,

с когото да го сподели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!!!
  • Благодаря ш на двете Ви за коментарите и за оценката, която му дадохте на това стихотворение. Може би тук е мястото да кажа, че това е любимото ми. Още веднъж Ви благодаря!
  • съгласна съм с мнението на сесил
  • харесва ми.рядко срещам момчета,които да пишат стихове и то хубави.продължавай.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...