Един човек навън се скита
със стара шапка на глава.
Погледа надолу вперил,
търсещ сякаш доброта.
Явно всичко е заблуда,
не търси нищо тоз човек.
Отдавна всичко е загубил –
и вяра, и надежда, и последен лев.
Човекът явно е самотен,
това по всичко си личи.
Той търси явно само някой,
с когото да го сподели.
© Георги Димитров All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
