Един човек навън се скита
със стара шапка на глава.
Погледа надолу вперил,
търсещ сякаш доброта.
Явно всичко е заблуда,
не търси нищо тоз човек.
Отдавна всичко е загубил –
и вяра, и надежда, и последен лев.
Човекът явно е самотен,
това по всичко си личи.
Той търси явно само някой,
с когото да го сподели.
© Георги Димитров All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
