12 nov 2004, 13:18

Самотник

  Poesía
2K 0 4

Един човек навън се скита

със стара шапка на глава.

Погледа надолу вперил,

търсещ сякаш доброта.

 

Явно всичко е заблуда,

не търси нищо тоз човек.

Отдавна всичко е загубил –

и вяра, и надежда, и последен лев.

 

Човекът явно е самотен,

това по всичко си личи.

Той търси явно само някой,

с когото да го сподели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!!!
  • Благодаря ш на двете Ви за коментарите и за оценката, която му дадохте на това стихотворение. Може би тук е мястото да кажа, че това е любимото ми. Още веднъж Ви благодаря!
  • съгласна съм с мнението на сесил
  • харесва ми.рядко срещам момчета,които да пишат стихове и то хубави.продължавай.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...