12 nov 2004, 13:18

Самотник

  Poesía
2K 0 4

Един човек навън се скита

със стара шапка на глава.

Погледа надолу вперил,

търсещ сякаш доброта.

 

Явно всичко е заблуда,

не търси нищо тоз човек.

Отдавна всичко е загубил –

и вяра, и надежда, и последен лев.

 

Човекът явно е самотен,

това по всичко си личи.

Той търси явно само някой,

с когото да го сподели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!!!
  • Благодаря ш на двете Ви за коментарите и за оценката, която му дадохте на това стихотворение. Може би тук е мястото да кажа, че това е любимото ми. Още веднъж Ви благодаря!
  • съгласна съм с мнението на сесил
  • харесва ми.рядко срещам момчета,които да пишат стихове и то хубави.продължавай.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...