12.11.2004 г., 13:18

Самотник

2K 0 4

Един човек навън се скита

със стара шапка на глава.

Погледа надолу вперил,

търсещ сякаш доброта.

 

Явно всичко е заблуда,

не търси нищо тоз човек.

Отдавна всичко е загубил –

и вяра, и надежда, и последен лев.

 

Човекът явно е самотен,

това по всичко си личи.

Той търси явно само някой,

с когото да го сподели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!!!
  • Благодаря ш на двете Ви за коментарите и за оценката, която му дадохте на това стихотворение. Може би тук е мястото да кажа, че това е любимото ми. Още веднъж Ви благодаря!
  • съгласна съм с мнението на сесил
  • харесва ми.рядко срещам момчета,които да пишат стихове и то хубави.продължавай.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...