12.11.2004 г., 13:18

Самотник

2K 0 4

Един човек навън се скита

със стара шапка на глава.

Погледа надолу вперил,

търсещ сякаш доброта.

 

Явно всичко е заблуда,

не търси нищо тоз човек.

Отдавна всичко е загубил –

и вяра, и надежда, и последен лев.

 

Човекът явно е самотен,

това по всичко си личи.

Той търси явно само някой,

с когото да го сподели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!!!
  • Благодаря ш на двете Ви за коментарите и за оценката, която му дадохте на това стихотворение. Може би тук е мястото да кажа, че това е любимото ми. Още веднъж Ви благодаря!
  • съгласна съм с мнението на сесил
  • харесва ми.рядко срещам момчета,които да пишат стихове и то хубави.продължавай.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...