28 нояб. 2010 г., 11:35

Самотните жени

964 0 13

Самотните жени

са зимна приказка.

Замръзнало от отчаяние море

и пътища отникъде заникъде.

Мелодия недоловимо нежна,

бездомни, уморени птици

и зов в очите на сърна...

Самотните жени

са дъх на есенно листо,

несбъднато, мъчително очакване

и аромат на празник минал...

Порой отминали илюзии,

внезапно преболели тихи спомени

и полунощно, тъжно откровение...

Самотните жени са...

(Кой ли може да ги разбере?)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...