Самотните жени
Самотните жени
са зимна приказка.
Замръзнало от отчаяние море
и пътища отникъде заникъде.
Мелодия недоловимо нежна,
бездомни, уморени птици
и зов в очите на сърна...
Самотните жени
са дъх на есенно листо,
несбъднато, мъчително очакване
и аромат на празник минал...
Порой отминали илюзии,
внезапно преболели тихи спомени
и полунощно, тъжно откровение...
Самотните жени са...
(Кой ли може да ги разбере?)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
