Nov 28, 2010, 11:35 AM

Самотните жени

  Poetry » Other
958 0 13

Самотните жени

са зимна приказка.

Замръзнало от отчаяние море

и пътища отникъде заникъде.

Мелодия недоловимо нежна,

бездомни, уморени птици

и зов в очите на сърна...

Самотните жени

са дъх на есенно листо,

несбъднато, мъчително очакване

и аромат на празник минал...

Порой отминали илюзии,

внезапно преболели тихи спомени

и полунощно, тъжно откровение...

Самотните жени са...

(Кой ли може да ги разбере?)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...