Самотните жени
са зимна приказка.
Замръзнало от отчаяние море
и пътища отникъде заникъде.
Мелодия недоловимо нежна,
бездомни, уморени птици
и зов в очите на сърна...
Самотните жени
са дъх на есенно листо,
несбъднато, мъчително очакване
и аромат на празник минал...
Порой отминали илюзии,
внезапно преболели тихи спомени
и полунощно, тъжно откровение...
Самотните жени са...
(Кой ли може да ги разбере?)
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
