28 nov 2010, 11:35

Самотните жени

  Poesía » Otra
962 0 13

Самотните жени

са зимна приказка.

Замръзнало от отчаяние море

и пътища отникъде заникъде.

Мелодия недоловимо нежна,

бездомни, уморени птици

и зов в очите на сърна...

Самотните жени

са дъх на есенно листо,

несбъднато, мъчително очакване

и аромат на празник минал...

Порой отминали илюзии,

внезапно преболели тихи спомени

и полунощно, тъжно откровение...

Самотните жени са...

(Кой ли може да ги разбере?)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...