28 nov 2010, 11:35

Самотните жени

  Poesía » Otra
959 0 13

Самотните жени

са зимна приказка.

Замръзнало от отчаяние море

и пътища отникъде заникъде.

Мелодия недоловимо нежна,

бездомни, уморени птици

и зов в очите на сърна...

Самотните жени

са дъх на есенно листо,

несбъднато, мъчително очакване

и аромат на празник минал...

Порой отминали илюзии,

внезапно преболели тихи спомени

и полунощно, тъжно откровение...

Самотните жени са...

(Кой ли може да ги разбере?)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...