Самотно
Непонятно красив ще остане,
/
изсвирил последния вятър
/
с ръце, отлетели в морето,
/
разбитият плаж на мечтите.
/
Той има сърце, измеримо -
/
сълза от пресъхнало лято
/
и зима, запълнила дните
/
на вяра, от взор потъмняла.
/
Прилича на пълна луна,
/
на приказка в тъмно лилаво.
/
И шепне без глас, без тъга,
/
че краят е просто начало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
