Непонятно красив ще остане,
/
изсвирил последния вятър
/
с ръце, отлетели в морето,
/
разбитият плаж на мечтите.
/
Той има сърце, измеримо -
/
сълза от пресъхнало лято
/
и зима, запълнила дните
/
на вяра, от взор потъмняла.
/
Прилича на пълна луна,
/
на приказка в тъмно лилаво.
/
И шепне без глас, без тъга,
/
че краят е просто начало.
© Геновева Христова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
