3.05.2010 г., 3:57 ч.

Самотно 

  Поезия » Бели стихове
936 0 19

 

 

 

 

Непонятно красив ще остане,

/

изсвирил последния вятър

/

с ръце, отлетели в морето,

/

разбитият плаж на мечтите.

/

Той има сърце, измеримо -

/

сълза от пресъхнало лято

/

и зима, запълнила дните

/

на вяра, от взор потъмняла.

/

Прилича на пълна луна,

/

на приказка в тъмно лилаво.

/

И шепне без глас, без тъга,

/

 че краят е просто начало.

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??