10 сент. 2006 г., 13:13

САМОТНО 

  Поэзия
1364 0 10
Сълзливи акорди отекват в нощта,
безмилостни тръпки прокрадват,
а в мрака ръце на самотна жена,
във унес пак НИЩОТО грабват.
Сълзливи акорди, сълзлив полутон
отскубва се сякаш неволно,
но никой не чува - сподавено стон,
самотен се спуска надолу...
а ТАМ . .. е това, което не е,
но някак на спомен прилича,
сълзи като дъжд от бурно небе
се гонят, акордно повличат,
от минало някакво бледи щрихи,
самотни, отчаяни, диви,
сълзливи акорди нощта похити -
остават следите им сиви . . .


© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??