10.09.2006 г., 13:13 ч.

САМОТНО 

  Поезия
1238 0 10
Сълзливи акорди отекват в нощта,
безмилостни тръпки прокрадват,
а в мрака ръце на самотна жена,
във унес пак НИЩОТО грабват.
Сълзливи акорди, сълзлив полутон
отскубва се сякаш неволно,
но никой не чува - сподавено стон,
самотен се спуска надолу...
а ТАМ . .. е това, което не е,
но някак на спомен прилича,
сълзи като дъжд от бурно небе
се гонят, акордно повличат,
от минало някакво бледи щрихи,
самотни, отчаяни, диви,
сълзливи акорди нощта похити -
остават следите им сиви . . .


© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??