Сълзливи акорди отекват в нощта, безмилостни тръпки прокрадват, а в мрака ръце на самотна жена, във унес пак НИЩОТО грабват. Сълзливи акорди, сълзлив полутон отскубва се сякаш неволно, но никой не чува - сподавено стон, самотен се спуска надолу... а ТАМ . .. е това, което не е, но някак на спомен прилича, сълзи като дъжд от бурно небе се гонят, акордно повличат, от минало някакво бледи щрихи, самотни, отчаяни, диви, сълзливи акорди нощта похити - остават следите им сиви . . .
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравявам те, Патриция!