Sep 10, 2006, 1:13 PM

САМОТНО 

  Poetry
1384 0 10
Сълзливи акорди отекват в нощта,
безмилостни тръпки прокрадват,
а в мрака ръце на самотна жена,
във унес пак НИЩОТО грабват.
Сълзливи акорди, сълзлив полутон
отскубва се сякаш неволно,
но никой не чува - сподавено стон,
самотен се спуска надолу...
а ТАМ . .. е това, което не е,
но някак на спомен прилича,
сълзи като дъжд от бурно небе
се гонят, акордно повличат,
от минало някакво бледи щрихи,
самотни, отчаяни, диви,
сълзливи акорди нощта похити -
остават следите им сиви . . .


© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??