САМОТНО
безмилостни тръпки прокрадват,
а в мрака ръце на самотна жена,
във унес пак НИЩОТО грабват.
Сълзливи акорди, сълзлив полутон
отскубва се сякаш неволно,
но никой не чува - сподавено стон,
самотен се спуска надолу...
а ТАМ . .. е това, което не е,
но някак на спомен прилича,
сълзи като дъжд от бурно небе
се гонят, акордно повличат,
от минало някакво бледи щрихи,
самотни, отчаяни, диви,
сълзливи акорди нощта похити -
остават следите им сиви . . .
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
