Самотно лято
Роза цъфти вън на двора,
облак напои я обилно,
скри той слънцето в простора
и мене заболя ме силно.
Птички не пеят вън,
вятърът не вее,
няма мир, няма сън
и душа самотна крее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены