2 сент. 2022 г., 09:09

Самотно пламъче

618 1 1

В мрака светлинки проблясват,
играят своят танц на радостта,
търсят своят път и крачат,
по двойки хванати в ръка.

 

Някъде там високо на балкона,
блещука самотна светлина,
плахо свети и се надява тихо,
да я забележи някой в нощта.

 

Държи в ръцете своята душица, 
като просяк молещ за топлина, 
да не бъде повече самичка, 
а с любим до края на света. 

 

Свещичка гори на вън унило, 
пламъкът ѝ търси утеха и прегръдка, 
от някой случаен минувач или пък не, 
копнееща за малко ласки и целувка. 

 

Игриво се закача с тъмнината, 
танцува, поклаща се смирено, 
омайваща с красота и чистота. 
Забелязва ли я някой? Все се пита тя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джимбо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...