В мрака светлинки проблясват,
играят своят танц на радостта,
търсят своят път и крачат,
по двойки хванати в ръка.

Някъде там високо на балкона,
блещука самотна светлина,
плахо свети и се надява тихо,
да я забележи някой в нощта.

Държи в ръцете своята душица, 
като просяк молещ за топлина, 
да не бъде повече самичка, 
а с любим до края на света. 

Свещичка гори на вън унило, 
пламъкът ѝ търси утеха и прегръдка, 
от някой случаен минувач или пък не, 
копнееща за малко ласки и целувка. 

Игриво се закача с тъмнината, 
танцува, поклаща се смирено, 
омайваща с красота и чистота. 
Забелязва ли я някой? Все се пита тя?