Самотно пламъче
В мрака светлинки проблясват,
играят своят танц на радостта,
търсят своят път и крачат,
по двойки хванати в ръка.
Някъде там високо на балкона,
блещука самотна светлина,
плахо свети и се надява тихо,
да я забележи някой в нощта.
Държи в ръцете своята душица,
като просяк молещ за топлина,
да не бъде повече самичка,
а с любим до края на света.
Свещичка гори на вън унило,
пламъкът ѝ търси утеха и прегръдка,
от някой случаен минувач или пък не,
копнееща за малко ласки и целувка.
Игриво се закача с тъмнината,
танцува, поклаща се смирено,
омайваща с красота и чистота.
Забелязва ли я някой? Все се пита тя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джимбо Всички права запазени
