Sep 2, 2022, 9:09 AM

Самотно пламъче

  Poetry » Other
614 1 1

В мрака светлинки проблясват,
играят своят танц на радостта,
търсят своят път и крачат,
по двойки хванати в ръка.

 

Някъде там високо на балкона,
блещука самотна светлина,
плахо свети и се надява тихо,
да я забележи някой в нощта.

 

Държи в ръцете своята душица, 
като просяк молещ за топлина, 
да не бъде повече самичка, 
а с любим до края на света. 

 

Свещичка гори на вън унило, 
пламъкът ѝ търси утеха и прегръдка, 
от някой случаен минувач или пък не, 
копнееща за малко ласки и целувка. 

 

Игриво се закача с тъмнината, 
танцува, поклаща се смирено, 
омайваща с красота и чистота. 
Забелязва ли я някой? Все се пита тя?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джимбо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен стих!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...