Самотното море

9 окт. 2020 г., 23:11

Поэзия » Философская

771 1 4

Самотното море

Изгряваща луната тихо стене сега,

над самотното море,тя гледа го тъга.

Спуска се мрака, няма я и лунната пътека,

над Черното море само вали тишина.

Самотното море остава си с вълните,

една след друга се спускат към брега.

Спокойни,мудни и те тъжни са самите,

есента дойде и донесе им много тъга!

Ще дойдат бури ,урагани силни,

ще се разбиват буйни на брега.

Ще прескачат кейове стабилни

а вятъра ще свири песен от тъга.

Ще мине време и ще дойдеш лято мое,

с усмивка ще ни буди слънцето твое.

Отново ще дойдем при теб на брега,

на пясъка до вълните аз,моите деца и любовта!