Самотното море
Самотното море
Изгряваща луната тихо стене сега,
над самотното море,тя гледа го тъга.
Спуска се мрака, няма я и лунната пътека,
над Черното море само вали тишина.
Самотното море остава си с вълните,
една след друга се спускат към брега.
Спокойни,мудни и те тъжни са самите,
есента дойде и донесе им много тъга!
Ще дойдат бури ,урагани силни,
ще се разбиват буйни на брега.
Ще прескачат кейове стабилни
а вятъра ще свири песен от тъга.
Ще мине време и ще дойдеш лято мое,
с усмивка ще ни буди слънцето твое.
Отново ще дойдем при теб на брега,
на пясъка до вълните аз,моите деца и любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
