Самотяга
САМОТЯГА
... аз нямам нищо общо със света,
във който се натресох да живея.
Несръчните си рими му плета –
не съм на "ти" с дактила и хорея.
Дори не знам дали той ги чете.
И как със тях да свържа двата края?
И – сякаш дълго лъгано дете –
преглъщам си сълзата над кравая.
През радостите, дето са ми кът,
пак си нарамвам пътната тояга.
И сигурно по своя дълъг път
приличам на убийствен самотяга.
Дали ще стигна? – никога не знам.
Какво ме чака там, не зная също.
Но съм готов докрай да се раздам! –
защото за това дошъл съм, всъщност.
Каквото писах, бе сълза – и смях.
И – мисля си, към своя край закретал –
аз в стиховете свои изгорях.
Дано след мен остане шепа пепел.
15 януарий 2023 г.
гр. Варна, 19, 00 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
