Самотяга

Jan 16, 2023, 6:56 AM

Poetry

201 3 3

САМОТЯГА

... аз нямам нищо общо със света,

във който се натресох да живея.

Несръчните си рими му плета –

не съм на "ти" с дактила и хорея.

Дори не знам дали той ги чете.

И как със тях да свържа двата края?

И – сякаш дълго лъгано дете –

преглъщам си сълзата над кравая.

През радостите, дето са ми кът,

пак си нарамвам пътната тояга.

И сигурно по своя дълъг път

приличам на убийствен самотяга.

Дали ще стигна? – никога не знам.

Какво ме чака там, не зная също.

Но съм готов докрай да се раздам! –

защото за това дошъл съм, всъщност.

Каквото писах, бе сълза – и смях.

И – мисля си, към своя край закретал –

аз в стиховете свои изгорях.

Дано след мен остане шепа пепел.

15 януарий 2023 г.

гр. Варна, 19, 00 ч.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2023-01-16T14:38:19+02:00

Хубаво е да знаеш за какво си тук на земята и да си кажеш: ето "за това дошъл съм всъщност"! Какъв чудесен повод – да живееш, за да твориш!
Поздравявам те, маестро!👍
yotovava (Валентина Йотова)

2023-01-16T10:24:59+02:00

Дали ще стигна? – никога не знам.
Какво ме чака там, не зная също.
Но съм готов докрай да се раздам! –
защото за това дошъл съм, всъщност.

Ти си една цяла поетична вселена - раздавай, колкото можеш.
zelenaradost (Милена Френкева)

2023-01-16T08:54:00+02:00

Ще остане светлина и поетични бисери, те и сега ни светят в пътя към собствените ни души