Самотяга
САМОТЯГА
... аз нямам нищо общо със света,
във който се натресох да живея.
Несръчните си рими му плета –
не съм на "ти" с дактила и хорея.
Дори не знам дали той ги чете.
И как със тях да свържа двата края?
И – сякаш дълго лъгано дете –
преглъщам си сълзата над кравая.
През радостите, дето са ми кът,
пак си нарамвам пътната тояга.
И сигурно по своя дълъг път
приличам на убийствен самотяга.
Дали ще стигна? – никога не знам.
Какво ме чака там, не зная също.
Но съм готов докрай да се раздам! –
защото за това дошъл съм, всъщност.
Каквото писах, бе сълза – и смях.
И – мисля си, към своя край закретал –
аз в стиховете свои изгорях.
Дано след мен остане шепа пепел.
15 януарий 2023 г.
гр. Варна, 19, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
