16.01.2023 г., 6:56

Самотяга

423 3 3

САМОТЯГА

 

... аз нямам нищо общо със света,

във който се натресох да живея.

Несръчните си рими му плета –

не съм на "ти" с дактила и хорея.

 

Дори не знам дали той ги чете.

И как със тях да свържа двата края?

И – сякаш дълго лъгано дете –

преглъщам си сълзата над кравая.

 

През радостите, дето са ми кът,

пак си нарамвам пътната тояга.

И сигурно по своя дълъг път

приличам на убийствен самотяга.

 

Дали ще стигна? – никога не знам.

Какво ме чака там, не зная също.

Но съм готов докрай да се раздам! –

защото за това дошъл съм, всъщност.

 

Каквото писах, бе сълза – и смях.

И – мисля си, към своя край закретал –

аз в стиховете свои изгорях.

Дано след мен остане шепа пепел.

 

15 януарий 2023 г.

гр. Варна, 19, 00 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е да знаеш за какво си тук на земята и да си кажеш: ето "за това дошъл съм всъщност"! Какъв чудесен повод – да живееш, за да твориш!
    Поздравявам те, маестро!👍
  • Дали ще стигна? – никога не знам.
    Какво ме чака там, не зная също.
    Но съм готов докрай да се раздам! –
    защото за това дошъл съм, всъщност.

    Ти си една цяла поетична вселена - раздавай, колкото можеш.
  • Ще остане светлина и поетични бисери, те и сега ни светят в пътя към собствените ни души

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....