15 дек. 2019 г., 11:19  

Самоубийството на...Шекспир

1.8K 7 17

Историята стара, от Верона,
не вярвам да е тя правдоподобна,
Ромео се катери по балкона,
Жулиета пък, се чувства неудобно.

Враждуват Капулети и Монтеки,
отрова смърт...И прав им път, към Рая!
Ромео с Жулиета е навеки...
Един поет ли таз любов омая?

А днес, на технологиите с растежа,
каква ти смърт, отрови и балкони?
Щом имаш лаптоп, рутер, 3 D мрежа,
и любовта е...Куп емотикони...

Ромео пред екрана пак въздиша,
а Жулиета, гони я нагона...
С клавиатура Шекспир как да пише?
Отровен май ще скочи през балкона...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че те усмихнах. 🙂
  • Уместни въпроси.
    Отговори няма.
    Но по-добре куп емотикони, отколкото хич.
    Благодаря ти за този Шекспир.
  • Така е, Робърт, за съжаление. Благодаря ти! Благодаря, Иржи! Понякога е и реална, но само понякога.
  • Колкото любовта на Ромео и Жулиета е реална, толкова такава е днешната виртуална....Както винаги,чудесна си,Наде и интересни теми намираш....
  • Хареса ми стихотворението ти, Патриция. Жалко е но, наистина технологията, създадена уж да ни сближава ни разделя или пък създава някакви изкривени взаймоотношения. Дали, пък не е системата, в която живеем? Тоест, дали не е системен проблем? Независимо каква е технологията в определена политическа-икономическа система, която разделя хората, технологията в крайна сметка подпомага системата, в която съществува.

„ Трудно е да бъдеш бог” 🇧🇬

Беше изморен. И отчасти отегчен. С една ръка свали очилата с приличен диоптър, а с другата започна да масажира слепоочията, челото и очите си. Взирането в толкова много монитори го затрудняваше. Трябваше непрекъснато да ги наблюдава, контролира и при необходимост да се намесва в някой сесии. Отдавна ...
1.3K 5 21

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...