15.12.2019 г., 11:19  

Самоубийството на...Шекспир

1.8K 7 17

Историята стара, от Верона,
не вярвам да е тя правдоподобна,
Ромео се катери по балкона,
Жулиета пък, се чувства неудобно.

Враждуват Капулети и Монтеки,
отрова смърт...И прав им път, към Рая!
Ромео с Жулиета е навеки...
Един поет ли таз любов омая?

А днес, на технологиите с растежа,
каква ти смърт, отрови и балкони?
Щом имаш лаптоп, рутер, 3 D мрежа,
и любовта е...Куп емотикони...

Ромео пред екрана пак въздиша,
а Жулиета, гони я нагона...
С клавиатура Шекспир как да пише?
Отровен май ще скочи през балкона...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че те усмихнах. 🙂
  • Уместни въпроси.
    Отговори няма.
    Но по-добре куп емотикони, отколкото хич.
    Благодаря ти за този Шекспир.
  • Така е, Робърт, за съжаление. Благодаря ти! Благодаря, Иржи! Понякога е и реална, но само понякога.
  • Колкото любовта на Ромео и Жулиета е реална, толкова такава е днешната виртуална....Както винаги,чудесна си,Наде и интересни теми намираш....
  • Хареса ми стихотворението ти, Патриция. Жалко е но, наистина технологията, създадена уж да ни сближава ни разделя или пък създава някакви изкривени взаймоотношения. Дали, пък не е системата, в която живеем? Тоест, дали не е системен проблем? Независимо каква е технологията в определена политическа-икономическа система, която разделя хората, технологията в крайна сметка подпомага системата, в която съществува.

„ Трудно е да бъдеш бог”

Беше изморен. И отчасти отегчен. С една ръка свали очилата с приличен диоптър, а с другата започна да масажира слепоочията, челото и очите си. Взирането в толкова много монитори го затрудняваше. Трябваше непрекъснато да ги наблюдава, контролира и при необходимост да се намесва в някой сесии. Отдавна ...
1.3K 5 21

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...