15.12.2019 г., 11:19  

Самоубийството на...Шекспир

1.8K 7 17

Историята стара, от Верона,
не вярвам да е тя правдоподобна,
Ромео се катери по балкона,
Жулиета пък, се чувства неудобно.

Враждуват Капулети и Монтеки,
отрова смърт...И прав им път, към Рая!
Ромео с Жулиета е навеки...
Един поет ли таз любов омая?

А днес, на технологиите с растежа,
каква ти смърт, отрови и балкони?
Щом имаш лаптоп, рутер, 3 D мрежа,
и любовта е...Куп емотикони...

Ромео пред екрана пак въздиша,
а Жулиета, гони я нагона...
С клавиатура Шекспир как да пише?
Отровен май ще скочи през балкона...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че те усмихнах. 🙂
  • Уместни въпроси.
    Отговори няма.
    Но по-добре куп емотикони, отколкото хич.
    Благодаря ти за този Шекспир.
  • Така е, Робърт, за съжаление. Благодаря ти! Благодаря, Иржи! Понякога е и реална, но само понякога.
  • Колкото любовта на Ромео и Жулиета е реална, толкова такава е днешната виртуална....Както винаги,чудесна си,Наде и интересни теми намираш....
  • Хареса ми стихотворението ти, Патриция. Жалко е но, наистина технологията, създадена уж да ни сближава ни разделя или пък създава някакви изкривени взаймоотношения. Дали, пък не е системата, в която живеем? Тоест, дали не е системен проблем? Независимо каква е технологията в определена политическа-икономическа система, която разделя хората, технологията в крайна сметка подпомага системата, в която съществува.

„ Трудно е да бъдеш бог”

Беше изморен. И отчасти отегчен. С една ръка свали очилата с приличен диоптър, а с другата започна да масажира слепоочията, челото и очите си. Взирането в толкова много монитори го затрудняваше. Трябваше непрекъснато да ги наблюдава, контролира и при необходимост да се намесва в някой сесии. Отдавна ...
1.3K 5 21

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...