15.12.2019 г., 11:19  

Самоубийството на...Шекспир

1.8K 7 17

Историята стара, от Верона,
не вярвам да е тя правдоподобна,
Ромео се катери по балкона,
Жулиета пък, се чувства неудобно.

Враждуват Капулети и Монтеки,
отрова смърт...И прав им път, към Рая!
Ромео с Жулиета е навеки...
Един поет ли таз любов омая?

А днес, на технологиите с растежа,
каква ти смърт, отрови и балкони?
Щом имаш лаптоп, рутер, 3 D мрежа,
и любовта е...Куп емотикони...

Ромео пред екрана пак въздиша,
а Жулиета, гони я нагона...
С клавиатура Шекспир как да пише?
Отровен май ще скочи през балкона...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че те усмихнах. 🙂
  • Уместни въпроси.
    Отговори няма.
    Но по-добре куп емотикони, отколкото хич.
    Благодаря ти за този Шекспир.
  • Така е, Робърт, за съжаление. Благодаря ти! Благодаря, Иржи! Понякога е и реална, но само понякога.
  • Колкото любовта на Ромео и Жулиета е реална, толкова такава е днешната виртуална....Както винаги,чудесна си,Наде и интересни теми намираш....
  • Хареса ми стихотворението ти, Патриция. Жалко е но, наистина технологията, създадена уж да ни сближава ни разделя или пък създава някакви изкривени взаймоотношения. Дали, пък не е системата, в която живеем? Тоест, дали не е системен проблем? Независимо каква е технологията в определена политическа-икономическа система, която разделя хората, технологията в крайна сметка подпомага системата, в която съществува.

„ Трудно е да бъдеш бог”

Беше изморен. И отчасти отегчен. С една ръка свали очилата с приличен диоптър, а с другата започна да масажира слепоочията, челото и очите си. Взирането в толкова много монитори го затрудняваше. Трябваше непрекъснато да ги наблюдава, контролира и при необходимост да се намесва в някой сесии. Отдавна ...
1.3K 5 21

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...