Dec 15, 2019, 11:19 AM  

Самоубийството на...Шекспир

1.8K 7 17

Историята стара, от Верона,
не вярвам да е тя правдоподобна,
Ромео се катери по балкона,
Жулиета пък, се чувства неудобно.

Враждуват Капулети и Монтеки,
отрова смърт...И прав им път, към Рая!
Ромео с Жулиета е навеки...
Един поет ли таз любов омая?

А днес, на технологиите с растежа,
каква ти смърт, отрови и балкони?
Щом имаш лаптоп, рутер, 3 D мрежа,
и любовта е...Куп емотикони...

Ромео пред екрана пак въздиша,
а Жулиета, гони я нагона...
С клавиатура Шекспир как да пише?
Отровен май ще скочи през балкона...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че те усмихнах. 🙂
  • Уместни въпроси.
    Отговори няма.
    Но по-добре куп емотикони, отколкото хич.
    Благодаря ти за този Шекспир.
  • Така е, Робърт, за съжаление. Благодаря ти! Благодаря, Иржи! Понякога е и реална, но само понякога.
  • Колкото любовта на Ромео и Жулиета е реална, толкова такава е днешната виртуална....Както винаги,чудесна си,Наде и интересни теми намираш....
  • Хареса ми стихотворението ти, Патриция. Жалко е но, наистина технологията, създадена уж да ни сближава ни разделя или пък създава някакви изкривени взаймоотношения. Дали, пък не е системата, в която живеем? Тоест, дали не е системен проблем? Независимо каква е технологията в определена политическа-икономическа система, която разделя хората, технологията в крайна сметка подпомага системата, в която съществува.

„ Трудно е да бъдеш бог” 🇧🇬

Беше изморен. И отчасти отегчен. С една ръка свали очилата с приличен диоптър, а с другата започна да масажира слепоочията, челото и очите си. Взирането в толкова много монитори го затрудняваше. Трябваше непрекъснато да ги наблюдава, контролира и при необходимост да се намесва в някой сесии. Отдавна ...
1.3K 5 21

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...