pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
851 16830
1 нояб. 2017 г., 14:14

Самозащита 

  Поэзия » Философская
539 1 6

 

Реших да прескоча,

надвила с ръмжене

доброто, заселено в мен.

Зовът на кръвта ми

бе миг краткосрочен

и бързо омилостивен.

 

Не щракнаха зъбите

с вълча закана,

усмивка през сълзи разкрих.

И сянка от хищника

в мен не остана.

Врага си така победих.

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??