Nov 1, 2017, 2:14 PM

Самозащита 

  Poetry » Phylosophy
605 1 6

 

Реших да прескоча,

надвила с ръмжене

доброто, заселено в мен.

Зовът на кръвта ми

бе миг краткосрочен

и бързо омилостивен.

 

Не щракнаха зъбите

с вълча закана,

усмивка през сълзи разкрих.

И сянка от хищника

в мен не остана.

Врага си така победих.

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??