pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
1.11.2017 г., 14:14 ч.

Самозащита 

  Поезия » Философска
606 1 6

 

Реших да прескоча,

надвила с ръмжене

доброто, заселено в мен.

Зовът на кръвта ми

бе миг краткосрочен

и бързо омилостивен.

 

Не щракнаха зъбите

с вълча закана,

усмивка през сълзи разкрих.

И сянка от хищника

в мен не остана.

Врага си така победих.

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??