7 дек. 2007 г., 11:15

Самозатваряне 

  Поэзия
702 1 20

Нощта четиристенна се промъкна

с отсъствие и самота. Без тебе.

И празната луна е като дупка

куршумена във тъмното небе.

По улиците безпосочни стъпки

разбутват крепостта на тишината.

А в мрака самотите ни се блъскат.

Но пак се подминават, непознати.

Бездомна съм без обич и споделяне.

Чертая с мътен поглед по мъглата.

Търкалят се копнежи ненамерени

под крачките ни, бързащи нанякъде...

И колко непознати си оставаме

след множеството срещи мълчаливи...

Страхът навярно не престава

да ни препъва, докато сме живи.

Ограждаме самотни територии

и после като вълци ги маркираме.

И някой ден, дори да искаме, не можем

да прекосиме буферните линии...

© Инна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??