Самозатваряне
Нощта четиристенна се промъкна
с отсъствие и самота. Без тебе.
И празната луна е като дупка
куршумена във тъмното небе.
По улиците безпосочни стъпки
разбутват крепостта на тишината.
А в мрака самотите ни се блъскат.
Но пак се подминават, непознати.
Бездомна съм без обич и споделяне.
Чертая с мътен поглед по мъглата.
Търкалят се копнежи ненамерени
под крачките ни, бързащи нанякъде...
И колко непознати си оставаме
след множеството срещи мълчаливи...
Страхът навярно не престава
да ни препъва, докато сме живи.
Ограждаме самотни територии
и после като вълци ги маркираме.
И някой ден, дори да искаме, не можем
да прекосиме буферните линии...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
