Нощта четиристенна се промъкна
с отсъствие и самота. Без тебе.
И празната луна е като дупка
куршумена във тъмното небе.
По улиците безпосочни стъпки
разбутват крепостта на тишината.
А в мрака самотите ни се блъскат.
Но пак се подминават, непознати.
Бездомна съм без обич и споделяне.
Чертая с мътен поглед по мъглата.
Търкалят се копнежи ненамерени
под крачките ни, бързащи нанякъде... ...